| Джон Атанасов американски физик, математик и електроинженер | |
 | |
| Роден: | 4 октомври 1903 Хамилтън, САЩ |
|---|---|
| Починал: | 15 юни 1995 Фредерик, САЩ |
Джон Винсент Атанасов (английски: John Vincent Atanasoff) е американски физик, математик и електроинженер от български произход, създател на първия цифров електронен компютър.
Биография[]
Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско през 1876 г., когато в разгара на Априлското въстание загиват неговите родители. През 1889 г., на 13-годишна възраст, Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка. Майката на Джон Атанасов Айва Луцена Пърди е учителка по математика.
В семейството му са девет деца: Джон, Еделин, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг.
След раждането на Джон Винсент, баща му работи като електроинженер в Остин, Флорида и по-късно в Брюстър, Флорида, където Джон завършва училище и започва да разбира концепциите на електричеството. Къщата им в Брюстър е първата им къща, в която е имало ток и Джон на 9-годишна възраст открил и поправил лошо свързана електрическа крушка на верандата.
В училище е нормален добър ученик с интерес към спорта и най-вече към волейбола. Интересът му към волейбола намалява, когато баща му купува нова сметачна линийка, с която да си помага в работата. Джон бива напълно запленен от сметачната линийка и внимателно изчита инструкциите. Бил много доволен, че може да коригира отговорите. Баща му скоро вижда, че няма голяма нужда от линийката и тя е забравена от всички с изключение на Джон.
Джон е заинтересуван от математическите принципи на операциите, извършвани с линийката и от познанията за логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции. С помощта на майка му прочита учебника по алгебра за колеж на J.M. Taylor. В този учебник са включени начални познания по диференциално смятане, раздел за безкрайни редове и как се пресмятат логаритми. За няколко месеца любознателният 9-годишен младеж достига над нивото, на което се нуждае от помощ. През това време той научава от майка си за бройни системи, различни от десетичната и ги разучава, най-вече двоичната бройна система.
Когато Джон трябвало да влиза в гимназия, семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида. Завършва гимназията в Мълбъри за две години с отличие по науки и математика. След това решава, че иска да се занимава с теоретична физика. През 1921г. влиза в университета на Флорида в Гейнсвил. Тъй като университетът не предлага програма по теоретична физика, той започва курсове по електроинженерство. По време на курсовете проявява интерес към електрониката и продължава с висша математика. Дипломира се като бакалавър по електоринженерство през 1925г. Получава много преложения за работа включително от Харвард. Приема това от Щатски колеж на Айова, защото това е първото предложение, което получава, а и заради репутацияата на заведението по отношение на техниката и науките.
Така един летен ден на 1925г. 22-годишният Джон се качва на влак, който го отвежда в Еймс, Айова, където се намира Щатският колеж на Айова. От септември до ноември е зает с работа по магистърската си степен и с преподаване на два математически класа. Въпреки че неговият социален живот бил твърде минимален, заради напрегнатия му график, той бил запознат със студентското градче и с Dixie Club, клуб организиран за студентите, които са далеч от вкъщи. Една вечер решава да се отбие до клуба, за да види как е. Там среща Люра (Lura Meeks), 25-годишна студентка по икономика от Оклахома. Тази среща довежда до нова среща и т.н. Скоро са добри приятели и всеки търси компанията на другия.
През юни 1926г., Джон защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова и няколко дни по-късно се жени за Люра. Щатът Айова го наема за учител по математика; Люра още не е завършила своето образование по икономика и подписва договор за преподавател в училище през учебната година 1926–1927 в Монтана. Така тя може да спести достатъчно пари за обучението си. По средата на годината решава да прекрати договора и да се върне в Еймс, за да е близо до съпруга си. Година по-късно се ражда най-голямата им дъщеря Елси. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Джон става докторант. Двете им други деца се раждат едновременно. Работата му върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“, дава на Джон първите познания по сложни пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време. По време на няколкото тежки седмици на пресмятания за завършване на дисертацията си е осенен от идеята за направа на по-добра и по-бърза машина за пресмятания. След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930г., той се завръща в Щатския колеж на Айова с убеждението да направи по-добра машина за пресмятания.
През есента на 1930 става член на преподавателския състав към университета като асистент по математика и физика. Със своята академична подготовка, Атанасов чувства увереност да се опита да открие по-ефективен начин за пресмятане на сложните математически задачи от своята дисертация. В периода на експериментите си с вакуумни лампи и опитите в областта на електрониката, той е повишен в доцент и по математика, и по физика.
След опитите с много математически устройства, налични по това време, Атанасов решава, че те попадат в два класа — аналогови и цифрови. Доколкото терминът „цифров“ тогава оше не е използван, Атанасов отбелязва разликата на аналоговите устройства с това, което той смята за „по-добрите машини за пресмятане“. През 1936 започва последния си опит за конструиране на малък аналогов калкулатор. Той е използван за анализ на геометрията на повърхности. Атанасов вижда, че тази машина има същите проблеми като всички други аналогови устройства, където точността е зависима от работата на други части на машината.
Манията да намери решение на проблема го подлудява през зимата на 1937 г. Една нощ, разочарован от множеството обезкуражаващи мисли, се качва на колата и кара без конкретна посока. След двеста километра, спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там пие Бърбън и продължава да мисли по създаването на машината. След малкото време без нерви и напрежение, той открива, че мислите му се подреждат. Той започва да „ражда“ идеи как да направи компютър. След като му отпускат 650 долара от Щатския университет на Айова през март 1939 г., Атанасов се впуска в това вълнуващо приключение. За да му помогне да реализира целите си, той наема добрия студент по електоринженерство Клифърд Бери (Clifford E. Berry). През периода 1939-1941г. те работят по направата и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наречен по-късно техният компютър. Когато започва Втората световна война, на 7 декември 1941г. работата по компютъра е прекъсната. Въпреки, че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът им никога не е патентован.
През септември 1942 година Атанасов отива в Морската артилерийска лаборатория във Вашингтон, където работи за отбраната. (Клифърд Бери работи в същата насока в Калифорния)
Джон смята да работи няколко месеца или най-много няколко години за правителството, надявайки се после да се завърне като ръководител на департамент. Люра и техните три деца остават в Еймс, но той често ги посещава.
Става ръководител на акустичното подразделение в Морската артилерийска лаборатория, длъжност за която му плащат над 10 000 долара — максималната заплата за работа за правителството по това време. Той е натоварен със задачата за направа на компютър за американския флот. През същото време той е включен в първия атомен тест в Тихия океан — проект, който той харесва изключително много.
През 1948, при едно от отиванията си в Еймс, той бил изненадан и разочарован от това, че компютърът Атанасов-Бери е махнат от сградата на физиците и разглобен. Нито той, нито Бери са били информирани, че компютърът ще бъде унищожен. Само няколко части от компютъра са запазени.
Дългото отсъствие от семейството му започва да се усеща. Той и Люра се отчуждават един от друг. През 1949 те се развеждат и Люра заедно с децата се премества в Денвър, Колорадо. Същата година Атанасов се жени за Алис Кросби, от Айова, която също е заминала за Вашингтон да работи по време на войната.
През 1949 става научен ръководител на пехотните части във Форт Монро, Вирджиния. След една година се завръща във Вашингтон като директор на морската отбрранителна програма в Морската Артилерийска лаборатория. Там е до 1951 г. През 1952 г. създава The Ordnance Engineering Corporation (компания, която се занимава с изследване и разработка в Роксвил, Мериленд) заедно със стария си приятел и състудент Дейвид Биичър. Компанията е продадена на Aerojet General Corporation през 1957 г. и става мениджър на Атлантическия корпус от 1957 до 1959 г. и вицепрезидент от 1959 до 1961 г. През 1961 се пенсионира. През 1974 г. се завръща в Щатския университет на Айова (името е променено на „университет“ през 1959), за да бъде почетен гост и ръководител на най-голямото студентско събитие на нацията: Veisha. Съкращението идва от първите букви на дисциплините в университета:
Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture. На фестивала обикновено присъстват повече от 250 000 човека. Той е поканен заедно със съпругата си Алис и двете им деца: Джоан и Джон и техните семейства. Елси е в Индонезия със съпруга си и не може да присъства.
Вицепрезидентът и директор на информацията и публичните прояви на (Iowa State University) ISU, Карл Хамилтън започва филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов-Бери. Филмът е завършен през 1981 г. На 21 октомври 1983 г. (предизвикано от историческото съдебно решение на Larson, че Айова е мястото на конструиране на първия електронен цифров компютър и че ENIAC е „произлязъл“ от ABC), филмът е прожектиран по време на празненството, организирано в ISU. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. Съпругата на покойния Клиф Бери — Джейн Бери и неговата майка — Грейс Бери са наградени като роднини на съавтора на ABC.
След дълго боледуване, Атанасов умира на 15 юни 1995 година в дома си в Мериленд.
Награда "Джон Атанасов"[]
Българският президент Георги Първанов учреди награда на името на Джон Атанасов, която се връчва ежегодно от 2002 г.
Други награди и отличия[]
- U.S. Navy Distinguished Service Award (1945)
- Citation, Seismological Society of America (1947)
- Citation, Admiral, Bureau of Ordnance (1947)
- Cosmos Club membership (1947)
- Order of Cyril and Methodius (1970)
- Iowa Inventors Hall of Fame (1974)
- Honorary membership, Society for Computer Medicine (1974)
- Doctor of Science, University of Florida (1974)
- Governor's Science Medal (1985)
- Order of Bulgaria, First Class Award (1985)
- Computing Appreciation Award, EDUCOM (1985)
- Holley Medal, American Society of Mechanical Engineers (1985)
- Coors American Ingenuity Award (1986)
Вижте също[]
Външни препратки[]
- Джон Атанасов - фондация Тангра ТанНакРа