FANDOM


от Уикипедия, свободната енциклопедия

Unix (Официалната търговска марка е UNIX) е компютърна операционна система разработена през 60-те и 70-те години на 20-ти век от група от AT&T работеща в Bell Labs включваща Кен Томпсън, Денис Ричи, и Дъглас МакИлрой. Днешните Unix са разделени на различни версии, разработени през годините от AT&T, и други комерсиални доставчици и некомерсиални организации.


Сегашният собственик на търговската марка UNIX е The Open Group, консорциум за индустриални стандарти. Обаче правата върху изходния код на Unix, са оспорвани в дело от 2004, където доставчика на UNIX SCO Group Inc. обвинява Novell в компрометиране на името (slander of title). Забележете че собственикът на търговската марка използва UNIX, а не Unix. Терминът UNIX не е акроним, а следва конвенцията, възприета по-рано компютърните системи да се именуват с главни букви като ENIAC и MISTIC.


Само системи, напълно съвместими и сертифицирани по UNIX спецификацията (Single UNIX Specification) могат да се наричат "UNIX". Другите се наричат "Unix подобни" (Unix-like).


В началото на 70-те и 80-те, Unix вдъхновява академичните кръгове, което доведе до широкомащабно приемане (най-вече на BSD варианта, създаден в University of California, Berkeley) а също и от нови компании като Sun Microsystems. В наши дни в допълнение на сертифицираните Unix системи, Unix-подобни операционни системи като Linux и Mac OS X са често срещани.


Понякога, Традиционен Unix се използва за Unix или операционна система с характеристики на Version 7 Unix или UNIX System V.


Въведение Редактиране

Unix операционните системи се използват както за Сървъри така и за работни станции. Unix обкръжението и моделът клиент-сървър са основни елементи за разработването на Интернет и създаването на компютърните мрежи в контраст на индивидуалните компютри.


Както Unix, така и C разработени от AT&T и разпространени в правителството и академичните институции, са прехвърлени на различни архитектури и операционни системи. Като резултат Unix се свързва с "отворена система".


Unix е проектирана като преносима, многозадачна и многопотребителска когато е във времеразделяща конфигурация. За Unix системите са характерни: използването на неформатиран текст за запазване на данни; иерархична файлова система; устройствата и някои видове процеси (inter-process communication) (IPC) са третирани като файлове; използването на голям брой малки програми които могат да бъдат навързани заедно чрез интерпретатор на командна линия чрез канали, в контраст на използването на една монолитна програма имаща същата функционалност. Тези концепции са известни като философия на Unix.


В Unix, "операционната система" се състои от много от тези инструменти заедно с основната контролираща програма ядрото (kernel). Ядрото отговаря за пускане и спиране на програми, работа с файловите системи и други задачи от "високо ниво" общи за повечето програми, но най-важната задача е че то отговаря за директния достъп до хардуера и разрешаването на конфликти, когато две програми се нуждаят едновременно от достъп до едно и също устройство. Затова ядрото има специални привилегии за достъп до системата, което води до разделянето на "потребителско" и "системно" пространство.


Микроядрото се опитва да намали размера на ядрото, като разделя ядрото на много малки части изпълняващи определени опреции. По времето когато "нормалния" компютър се състоеше от твърд диск и терминали за вход-изход, файловия модел на Unix работеше много добре, тъй като входно-изходните операции бяха "линейни". Но модерните системи имат мрежа и други по-нови устройства. Описването на графичен потребителски интерфейс с мишка в "събитиен модел" не функционираше добре със стария модел. Работата върху системи поддържащи тези нови устройства през 80-те доведе до появата на неблокиращ вход-изход, варианти на междупроцесна комуникация различни от съобщителен канал (pipe), както и изваждането от ядрото на мрежовите протоколи.


История Редактиране

През 60-те, Massachusetts Institute of Technology, AT&T Bell Labs, и General Electric работят по експериментална операционна система наречена Multics (Multiplexed Information and Computing Service), създадена да се изпънява на GE-645 мейнфрейм. Целта е създаване на комерсиален продукт, но успех не беше постигнат. Multics е интреактивна операционна система с много нови възможности и повишена сигурност. Краен продукт се създаде, но производителността беше много ниска.


AT&T Bell Labs се оттегли и разпредели ресурсите си по други проекти. Един от разработчиците от екипа на Bell Labs, Кен Томпсън, продължи да рзработва за GE-645 мейнфрейм, и написа игра за този компютър наречена Пътуване в пространството (Space Travel). Но тя беше бавна изпълнявайки сена GE машината и доста скъпа, струва $75 за изпълнение от дефицитното компютърно време.[1]


Томпсън пренаписа играта на асемблер за Digital Equipment Corporation - PDP-7 с помощта на Дени Ричи. Този проект заедно с работата му по проекта Multics, накара Томпсън да започне нова операционна система за PDP-7. Той и Ричи ръководят екип от разработчици, включително Руд Канадей (Rudd Canaday), от Bell Labs разработващ файловата система както и новата многозадачна операционна система. Тя включваше интерпретатор на командна линия


70-те Редактиране

През 1970, проектът е наречен Unics (съкратено от Uniplexed Information and Computing System), и поддържаше едновременно двама потребители. Името е приписано на Браиън Керниган (Brian Kernighan),


Дотогава нямаше финансова поддръжка от Bell Labs. Когато Computer Science Research Group поиска да използва Unix на машина много по-голяма от PDP-7, Томпсън и Ричи успяват да изтъргуват с обещание за добавяне на възможности за обработка на текст към Unix за PDP-11/20 машина. Това доведе до някаква финансова поддръжка от страна на Bell. За пръвпът през 1970, Операзионната система UNIX официално беше именувана и се изпънява на PDP-11/20. Добавена е програма за форматиране на текст наречена roff и текстов редактор.

и трите написани на асемблер за PDP-11/20. Bell Labs изплзва тази "система за обработка на текст", направена от Unix, roff, и редактора, за обработка на тест за подаване на патенти. Roff еволюира в troff, пътвата електронна програма за публикуване с пълни типографски възможности. Ръководство на UNIX програмиста (UNIX Programmer's Manual) е публикувано на 3 ноември 1971.


През 1973, е решено да се пренапише Unix на C. Промяната улеснява модифицирането/прехвърлянето на Unix на други машини (т.е. преносимостта), и възможност и други разработчици могат да създадат варианти. Кода стана по-стегнат и компактен, което доведе до по бърза разработка на Unix. AT&T направи Unix достъпен за университетите и компаниите, а също и за правителството на САЩ под лиценз. Лиценза включва целия изходен код с изключение на машинно-зависимата част написана на асемблер за PDP-11. Обаче, копия на машинно зависимото ядро с коментари се разпространяват в края на 70-те под форма на копирана книга на Джон Лион от University of New South Wales - Lions' Commentary on UNIX 6th Edition, with Source Code, което доведе до приемане на Unix като операционна система за обучение.


Версиите на Unix се определят от версиите на съответните им ръководства т.е. "Fifth Edition UNIX" и "UNIX Version 5" се използват за едно и също нещо. Разработката се разшири с версии 4, 5, и 6 пуснати до 1975. Тези версии добавят концепцията за съобщителен канал, водещо до разработката на модулна кодова база, което повиши още скоростта на разработване. Версия 5 и по-специално версия 6 доведоха до множество различни версии на Unix в Bell Labs и извън нея, например PWB/UNIX, IS/1 (първия комерсиален Unix), и пренасянето му на Interdata 7/32 (първия не-PDP Unix) от University of Wollongong.


През 1978 е представен UNIX/32V, за VAX система. По това време повече от 600 машини изпълняват някаква форма на Unix. Unix версия 7 - последната широкоразпространена версия на Research Unix е представена през 1979. Версии 8, 9 и 10 са разработени през 80-те но бяха разпространени само в няколко университета, които създадоха документи описващи новостите. Това доведе до разработката на Plan 9 from Bell Labs - нова преносима разпределена система.


80-те Редактиране

AT&T лицензира UNIX System III, базирана основно на версия 7, за комерсиално използване през 1982. Тя включваше поддръжка на VAX. AT&T продължи да лицензира по-старите версии на Unix. За да сложи край на объркването между различните версии, AT&T ги комбинира в UNIX System V Release 1. Тя предложи нови възможности като редактора vi и curses от Berkeley Software Distribution на Unix разработени от University of California, Berkeley. Тя включваше поддръжка на Western Electric 3B.


Тъй като новото комерсиално лицензиране на UNIX не е изгодно за академично използване както по-ранните версии изследователи от Бъркли продължават да разработват BSD Unix като алтернатива на UNIX System III и V, първоначално за PDP-11 (2.xBSD завършвайки с 2.11BSD) и по-късно за VAX-11 (версии 4.x на BSD). Много от нововъведенията в Unix първо се появяват в BSD, например C shell с контрол на задачите (създаден по модел на ITS), най-важния аспект от разработката на BSD е добавянето на TCP/IP кода към Unix ядрото. Усилията на BSD имат като резултат няколко версии съдържащи мрежовия код: 4.1cBSD, 4.2BSD, 4.3BSD, 4.3BSD-Tahoe ("Tahoe" е прякора на CCI Power 6/32 архитектурата - първата версия на различна ор DEC платформа на BSD ядрото), Net/1, 4.3BSD-Reno (за наподобяване на "Tahoe", и тъй като тази версия е "хазартна"), Net/2, 4.4BSD, и 4.4BSD-lite. Мрежовия код в тези версии е прародител на TCP/IP мрежовия код използващ се сега, включително и кода пуснат по-късно в AT&T System V UNIX и Microsoft Windows. Съпътстващия Berkeley Sockets API е де-факто стандарт за мрежови програмни интерфейси и е копиран от много платформи.


Други компании започват предлагането на комерсиални версии на UNIX за техните миникомпютри и работни станции. Повечето от тях са разработени бъз основа на System V и лицензирани от AT&T; но има и BSD базирани. Един от водещите разработчици на BSD, Бил Джой(Bill Joy), основа Sun Microsystems през 1982 и създаде SunOS (сега Solaris) за техните работни станции. През 1980, Microsoft представи техния първи Unix за 16-битови компютри наречен Xenix, който Santa Cruz Operation (SCO) прехрърли за Intel 8086 процесор през 1983, и създаде Xenix клон - SCO UNIX през 1989.


През 1984 се сформира група наречена X/Open с цел създаване на съвместима отворена система за стандартизиране на UNIX. Към средата на 80-те, несъвместимистта между конкуриращите се версии на Unix, наречени Unix войни пречат на приемането на Unix на пазар, който започна да се доминира от Microsoft-ските операционни системи. Вдъхновена от разработването на двойни (AT&T/BSD) версии на Unix, IEEE работна група P1003 разработи първия POSIX стандарт за Unix-базирани програмни интерфейси, публикуван през 1988.


AT&T добави в UNIX System V, като заключване на файлове, администриране на системата, потоци, Отдалечена файлова система(Remote File System) и TLI. AT&T си сътрудничи със Sun Microsystems и от 1987 и 1989 добави възможности от Xenix, BSD, SunOS, и System V в System V Release 4 (SVR4), независимо от X/Open. Тази версия консолидира всички предишни възможности в себе си, и сложи край на конкуриращите се версии. Но също и по-високи лицензионни такси.


90-теРедактиране

През 1990, Open Software Foundation обяви OSF/1, техния Unix стандарт, базиран на Mach и BSD. Фондацията е основана през 1988 и се финансира от няколко Unix компании желащи да се противопоставят на AT&T и Sun за SVR4. Впоследствие AT&T и друга група формират "UNIX International" за да се противопоставят на OSF. Този конфликт между конкуриращи се компании е наречен "Юникс войни".


През 1991, група от BSD разработчици (Дон Сели Donn Seeley, Майк Карелс Mike Karels, Бил Жолиц Bill Jolitz, и Треант Хейн Trent Hein) напусна Калифорнийския университет за да основе Berkeley Software Design, Inc (BSDI). BSDI произвежда напълно функционална комерсиална версия на BSD Unix за Интел базирани компютри, което постави началото на използването на евтини компютри за сериозни изчисления. Скоро след основаването на компанията Бил Жолиц напусна BSDI за да създаде 386BSD, положил началото на FreeBSD, OpenBSD, и NetBSD.


До 1993 повечето комерсиални доставчици на UNIX променят техните Unix варианти на System V базирани и добавят много от възможностите на BSD. Създаването на COSE от основните играчи на Unix пазара постави края на Unix войните, и доведе до сливането на UI и OSF през 1994. Въпреки, че запази името OSF работата по OSF/1 е спряна същата година. Единствения доставчик, който я изпозваше бе Digital, той продължи разработката и преименува продукта на Digital UNIX в началото на 1995.


Скоро след обнародването на UNIX System V Release 4, AT&T продаде правата върху UNIX на Novell. Novell разработва своя собствен версия - UnixWare сливайки NetWare с UNIX System V Release 4. Novell я използва срещу Windows NT, но тяхното присъствие на пазара продължи да намалява.


През 1993, Novell реши да предаде UNIX запазената марка и правата за сертифициране на X/Open. [1] През 1996, X/Open се сля с OSF, създавайки Open Group. Стандартите на Open Group дефинират какво е и какво не е "UNIX" операционна система.


През 1995, бизнеса на администриране и поддръжка на съществуващите UNIX лицензи и правото за разработка на System V кода са продадени от Novell на Santa Cruz Operation.[2] Въпроса дали Novell също продава запазената марка е основа за съдебен процес.


от 2000 досега Редактиране

През 2000, SCO продава целия UNIX бизнес на Caldera Systems, по късно променила името си на The SCO Group. Този нов играч на пазара започна съдебни процеси срещу потребители и доставчици на Linux. SCO твърдят, че Linux съдържа защитен от закона Unix код притежание на The SCO Group. Другие твърдения са нарушение на търговската тайна от IBM, или нарушаване на договора от бивши клиенти на Santa Cruz преминали към Linux. Но Novell отрича твърденията на SCO че държи правата на UNIX кода. Според Novell, SCO (и SCO Group) са франчайз за Novell, която сържи основните права, и право на вето към лицензиите давани от SCO, и 95% от прихода. SCO Group не е на това мнение и го оспорва в процеса наречен SCO срещу Novell.


СтандартиРедактиране

КомпонентиРедактиране

ВъздействиеРедактиране

Марки Редактиране

Основни Unix команди Редактиране

  • Създаване и преглеждане на файлове и директории: ls cd pwd mkdir rm rmdir cp find touch
  • Преглеждане и редактиране на файлове: more ed vi head tail
  • Текстова обработка: echo cat grep sort uniq sed awk cut tr split printf
  • Сравняване на файлове: comm cmp diff patch
  • Разнообразни shell инструменти: yes test xargs
  • Административни: chmod chown ps su w who
  • Комуникации: mail telnet ftp finger ssh


Външни връзкиРедактиране


Грешка при цитиране: Присъстват етикети <ref>; липсва етикет <references/>

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.